Чували ли сте за държавата 100ландия (Столандия) и за онзи странен град 100град? А за неговите мъдри жители – 100летниците 100ян, 100имен, Хри100, Апо100л, 100йка….?

Не сте чували?......

Тогава попитайте първокласниците от Детски център „МAТЕРИКА“ във Варна.

Те с радост ще ви разкажат за това, как всеки ден получават от жителите на 100град забавни игри и интересни загадки, и как съвсем скоро ще научат всички тайни на числата до 100: да броят до 100 – в прав и обратен ред, да броят по кръгли десетици, да пишат числата до 100, да ги сравняват, да събират и изваждат числа до 100…

Да! Разбрали сте правилно – говоря за нашите първокласници. И, да, знаем, че учебната програма по математика в първи клас не предвижда изучаване на действия с числа, по-големи от 20. Но знаем също , че децата имат огромен потенциал и времето няма да ни прости, ако спрем да развиваме този потенциал. А, за това е нужно да отворим съзнанието си, да отворим сърцата си и да вярваме, че сме на правилния път и следваме правилната посока.

Ние разбираме, че емоционалното състояние на всеки човек винаги е свързано с някакво душевно преживяване или вълнение – радост, учудване, съчувствие, възторг. Уверени сме, че в такова състояние към процесите на внимание, запомняне, осмисляне, неминуемо се прибавят и дълбоки вътрешни преживявания на личността. И точно това помага тези процеси да протичат по-интензивно и да бъдат по-ефективни в постигането на целите на обучението по математика (и не само по математика). Кой ученик на тази възраст / 7-8 г./ би отказал обучение, при което границата между играта и сериозното учене трудно се открива?

Трудно ми е с думи да опиша, какво вълнение и какъв възторг бе обзел децата, когато получихме първото писмо от далечния 100град.

Най-напред получихме от 100градци колет, в който беше ето това пъстро влакче. То не може да потегли, докато първокласниците не поставят правилно номерата на вагоните – кръгли десетици.

Трябваше и да преброят до 100 през 10, а после локомотивът се премести на края на композицията и последният вагон се оказа първи. Така се наложи да броим в обратен ред по десетици.

В следващото писмо жителите на 100град ни обясниха, защо името на града е точно 100град - в техния славен град всичко е по 100 - точно 100 къщи с про100рни дворове, 100 чешми, 100 дървета-100летници… Имали си и 100 кошера с най-работливите пчели на света. Но неизвестен зло100рник е разкъсал на парчета една от пчелните пити и сега трудолюбивите пчели се лутат и не могат да намерят домовете си. Жителите на 100град ни молеха да поправим 100реното зло – да залепим пчелната пита и да подредим всички пчели така, че във всяка клетка да има точно по 1 пчела.

Децата бързо сглобиха разкъсаната пчелна пита, откриха липсващите номера на клетките (липсващите числа от редицата до 100) и безпогрешно поставиха всяка пчелица в съответната клетка (пчелите също са номерирани).

В знак на благодарност за помощта, която им оказахме, в третата пратка приятелите ни от 100град ни изпратиха любимата игра на децата в 100град – „Ежко за гъбки“. 

Докато „Ежковците“ събираха гъбки в своите кошнички, всъщност събираха двуцифрени числа, като в доста от случаите сборът беше по-голям от 100. И никой не се притесни от това!

Напротив!

Последва ново писмо, в което жителите на 100град ни обясняваха, как да сравняваме двуцифрени числа. Разбрахме също, че когато на дадено двуцифрено число разменим местата на цифрите на десетиците и единиците, получаваме ново двуцифрено число.

Всеки ден чакаме с нетърпение поредния колет или писмо от нашите мъдри приятели от 100град. И когато изпълним всички техни задачи, ще получим ключа от ковчежето с тайните на числата до 100. Ще разберем, че в тази редица от 0 до 100 най-голямо е числото 100, но това е най-малкото трицифрено число.

А щом това е най-малкото трицифрено число, какво ли ни очаква с редицата от по-големи числа, чак до 1 000 000 ?

Какво ли ни очаква въобще в този странен и необятен свят, наречен МАТЕМАТИКА?

Ефтимия Ковачева, 

преподавател в Детски център „Материка“, гр. Варна