Креативността на децата или как да създадем онази среда, която развива отговорността и таланта
Креативността на децата ….Онази искрящата, завладяващата, непознаваща граници.
Винаги , когато създаваме програмите за деца, обръщаме голямо внимание на образователните модули. Ще кажете, че времето за учене не е през лятото… Но нима истинското учене, онова което ни завладява и ни кара да търсим, е подвластно на сезоните ?
Ще кажете, че такова чудо вече няма или по – скоро е много трудно за бъде открито. Защото ученето е натоварено с една помпозна сериозност, която го прави безинтересно за децата. А пък и за нас възрастните. И докато ние, умните възрастни, можем да се заставим да присъстваме насила или без желание на някакъв учебен процес, когато „трябва“ и защото „ ще ми трябва за работата“ или някоя друга основателна за нас причина, децата се бунтуват срещу нерадостта. Да, не се бунтуват срещу голямото количество материал, нито срещу знанието от различните науки, не се бунтуват от много неща, които ще им се наложи да прочетат или запишат, изграждайки проектите си. Бунтуват се срещу онова ,което ги принуждаваме да правят без радост в името на някакво неясно бъдеще. Което не е ясно и на самите нас !
Затова за нас е важна радостта на децата, когато създадат и постигнат нещо, което е подходящо за възрастта им. Защото тогава те носят с желание отговорностите, които са поели и спазват нормите на едно споделено общуване в група. Които норми, между другото, сами си създават, заедно с техните обучители . И да, на някои деца им трябва доста време, за да могат да се приобщят към нормите, защото средата , в която са възпитавани е била насочена само и единствено да обслужва техните нужди.
А на нас като преподаватели ни е нужно изключително голямо познание за детската личност, различните методи на образоването ѝ и много търпение, за да я подкрепим с любов. Не да наложим, а да подкрепим. И затова ние необходима подкрепата на родителите ?
Та креативността на детската личност и свободата на изразяването започват от правилно организирана среда на споделени отговорности. И възможността да предоставиш на детето средата, която е подходяща за развитието му. И да споделиш с тях най – интересната история, в която неусетно е вплетен голямо количество нови знания и след това да организираш средата така, че да изследват и сами да стигнат до намиране на крайното решение. За да са радостни и удовлетворени от самостоятелно свършената работа !
Осмата подред седмица от лятната ни програма завърши с едно представление, което децата измислиха, подготвиха, написаха сценарии, измислиха си представяне и доста потренираха, за да го предоставят в завършен вид. През цялото време ги водеше една прекрасна история на едно момче, което спасява живота на много хора чрез музика... Научиха много за различните стилове, за великите композитори и техните произведения, танцуваха валс, слушаха и класическа музика, и съвременна музика и накрая си избраха какво да представят.
автор : Вяра Николова