Здравейте, дами и господа !
Както гласи и заглавието на моя блог, мисията e почти невъзможна - „Да учиш с усмивка". Всъщност не ви ли се е искало поне веднъж, като се захващате да усвоявате ново знание , каквото и да е то, да не ви е трудно?
Не ви ли се иска да цари оживление и забавно удоволствие, докато учите поредното нещо ?
Веднага ще се намесят строгите господа, ще изтъкнат хиляди доводи в защита на тезата за сериозното учене.
Но аз си задавам един въпрос вече доста месеци – КОЛКО Е СЕРИОЗНО СЕРИОЗНОТО УЧЕНЕ, Дами и Господа?
Защо ученето с преживяване и дидактически игри се счита за малко „несериозно" , за малко не съвсем адекватно на изискванията на сегашната образователна система?
Защо радостта, лекотата, забавлението са думи, които не са равносилни на достатъчно сериозно учене и възприемане на голямо количество знание ?
Защо са някак си неподходящи и несъвместими за един час като математиката , например?
И защо ако е толкова добро, сериозното учене дава все по – малки резултати при все повече хора, интереса изобщо го няма, а ние се чудим какво да направим, че децата да успяват ?
Всъщност част от тези въпроси вече намериха своя отговор. Естествено, че това е път- път за изследване на приложението и въздействието на нови методи в преподаването, доста по-различни от стандартните, които обаче разкриват скрития потенциал и творческата креативност . Това последното май се счита за несъвместимо при сегашното сериозно учене! Но за мен то е в основата на новия начин на преподаване – начинът, по който може би децата ще ни чуят . Начина, по който ще стигнем до сърцата им и ще събудим интереса към онова, което се нарича най-естествен процес на обогатяване – ученето или възприемането на нови знания .
В основата на моята работа е един невероятен метод за обучение, създаден от видния български учен д-р Георги Лозанов – психолог, психотерапевт, физиолог на мозъка, педагог.
Обещавам да ви държа в течение за успехите и усмивките на децата!
Mечтайте смело и вярвайте с цялото си сърце, че най – доброто предстои!