ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ....ИЛИ КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРЕПОДАВА МАТЕРИАЛА ПО МАТЕМАТИКА ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, ИСТОРИИ ИЛИ ЛЕГЕНДИ
Взможността за преподаване чрез истории изобщо не е ново откритие. Но, много често, то бива подценявано като несериозно или " губи време" , т.е. нещо напълно противоположно на „сериозния" математически материал.
Въпросът, който стои пред мен от около 18 год, или горе – долу откакто преподавам математика на ученици от 4 до 8 клас е : може ли възприемането на материала да става по -лесно, по – интересно, по -свързано със събитията и преживяванията от реалния свят и не на последно място, малко по продуктивен при решаването на задачите.
В основата на начина, по който работя и преподавам стои метода Сугестопедия. В следващите статии подробно ще разгледам създаването, приложението и огромното значение на този метод за образованието. Сугестопедията , като наука за комуникативното внушение, разглежда процеса на обучение като възможност за обмен на знания по ненасилствен, неограничаващ начин, като се основава на принципи, дидактически и психологически средства. Един от основните моменти на методиката е, че се създава т.нар. глобализирано сугестопедично съдържание на конкретната тема. И точно тук, сухото математическо съдържане се вплита във интересна история, или се прави като част от приказка , като в основните моменти се подава математическото съдържание. Целта е материала да се подаде по интересен начин, така че фокусът да не е изцяло само върху чистото математическо съдържание, за да не е монотонно и да може да се възприеме естествено цялата глобализирана картина на подаденото съдържание. Историите винаги събуждат интереса и любопитството на децата, изважда ги от монотонното и скучно предаване на теореми, леми, определения, които наистина са важни за решаването на определение задачи и не на последно място подсъзнателно, покрай интересния разказ, те възприемат по много начини предадения материал- чрез слуха, визуално – от таблата и от проследяването на текста, невербално – от историята и цялостния ритъм на четене, от музиката , която съпровожда и т.н. .Т.е. предоставя им се доста по -голяма палитра от възможности осъзнато и неосъзнато да възприемат подадения материал, при това с естествено провокиран интерес.
И така, какво е предимството ако предложите на децата по- голямо съдържание, вплетено в история :
.- имате достатъчна причина да покажете цялата картинка на материала, не само малките части на които е раздробен.
– те забелязват и свикват с мястото на всяка част от материала в цялата картина
– не са затормозени да научават една след друга дребни части, за които даже и не знаят каква е връзката между тях. Това значи да изучаваме всяко парче от пъзел, без да знаем какъв е пъзела, за да го сглобим
– не се налага да научават наизуст нещата, ако историята им е интересна. След като се прочете по определен начин 2 пъти, материала вече е възприет подсъзнателно
– историята / приказката / създава красотата около монотонното предаване на логичен материал, включва въображението, аналогията, цветовете и т.н, което от своя страна води до по -лесно запомняне на съществения материал
– не се концентрират изключително върху сух математически материал, което прави материята по -лесна за възприемане
– историята провокира интереса, а когато човек има интерес към нещо, той го чете с удоволствие и подсъзнателно запомня всичко с лекота. Нужно е само след това да се изведе с подходящи методи и да се формират умения за решаване
– и не на последно място, децата не изпитват неприязън към предаването на материала, и не остават с особено чувство, когато на следващия ден започнат да решават задачи
Именно изучавайки и прилагайки метода в своята работа, от 2 години провеждам в своите групи два експеримента – преподаване на един раздел от учебника по математика за 5 дни и доразработването му за още 1-2 пъти. Експериментите са доброволни, децата идват по собствено желание. След това създавам умения за работа по различните типове задачи чрез игри. Според мен е доста остаряло схващането , че преподаването на такава наука като математиката, задължително трябва да бъде строго и концентрирано. Просто ако поставим мозъка в състояние на постоянна концентрация, той започва да „изключва" на моменти, да се разконцентрира, за да съхрани активността си. Така , че нито един ученик не е възможно да остане изключително концентриран през всичките 45 мин, ако го занимаване с еднородни и монотонни дейности и не е в състояние да запомни целия материал, който му се предава. Но ако облечем материала в история или приказка, в основните моменти на която вплетем нашето съдържание, можем да предадем леко и естествено доста по -голямо количество материал. И то ще бъде запомнено.
Остава само да намерим най- подходящия начин, за да изведем това знание в активната памет и да създадем и упражним уменията за решаване на задачи.
И ако обществото ни имаше малко повече доверие в „несериозните" , облечени с емоция и изкуство часове, в които учим с усмивка, удоволствието от преподаването и от ученето щеше да бъде доста по-голямо.
