"Сугестопедията е педагогика на скритите резерви. Педагогиката пък е свещена работа, защото е работа за нашите деца".

Проф.Лозанов 

Сугестопедията е педагогическа наука, създадена от българския учен Професор Доктор Георги Лозанов – лекар, психиатър и физиолог на мозъка.

 Терминът е публикуван за първи път през 1965 година на български език и през 1967 на английски език. Науката е разпространена по целия свят през последните 50 години. 13 международни и национални комисии са наблюдавали и дали своята оценка за сугестопедичната система на обучение, в това число: комисии от министерството на народното здраве и министерството на просветата на НРБ през 70те години, комисия от 8 български професори-лекари, директори на клиники и болнични заведения, професори от Харковската школа по психотерапия, 25-членна комисия на ЮНЕСКО, която посещава България през 1978 година и дава заключение, че това е по-висша методика на обучение за много предмети и много групи обучаеми.

Сугестопедията е социално-отговорна педагогическа система, която се грижи за развитието на потенциалните възможности, т. нар. резерви на човешката личност като чрез сугестопедичния процес на обучение се постигат следните резултати:

-      разкриване на интелектуалните, творчески, паметови резерви на човешката личност

-      ефект на почивка

-      повишаване на емоционалния тонус на личността

-      освобождаване от страха към ученето и стимулиране на постоянната жажда за нови знания

-      смекчаване агресивните тенденции на характера на учащите и приспособяване към обществото

-      значителен психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект

-      засилване на имунната система на тялото по време и след процеса на възприемане на многократно увеличен материал

Тези резултати се постигат чрез няколко фактора и внимателно построена, научно експериментирана и изследвана система на обучение, която почива на следните 7 закона:

1.  Любов - не сантиментална, а любов към човешкото същество. При условия на положителни емоции, творческата интелектуална дейност и глобализираният учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентративно спокойствие се прилага чрез система от игри и смях, чрез нагледни материали, които са не толкова илюстративни, колкото стимулиращи по характер.
2.     Свобода – обучаващия се избира сам как да възприеме знанията. Свободата дава възможност на учещия се да се вслуша във вътрешния си глас и да избере своя собствен път към резервите на своята психика в различни моменти от процеса на обучение. Свободата не се диктува от учителя, тя е спонтанно чувство у учещия се.
3.  Убеденост на преподавателя, че нещо необикновено се случва. Нагласата на учителя, че се случва нещо необикновено и вярата му в изключителните способности на учащите, резонират в тях и водят до отключване на резервния им потенциал.
4.  Многократно увеличен учебен материал. Материалът при работа с метода на Сугестопедия е задължително неколкократно увеличен спрямо този, използван в традиционните методики.
5.  Принцип: Цяло – Част, Част – Цяло. Частта чрез Цялото. Езикът е едно цяло. Той не е нито само граматика, нито само лексика. Както нашият мозък възприема заобикалящия свят в неговата цялост, а не като съвкупност от отделни субекти, така той възприема и езика като хармоничен жив организъм. Ето защо, неговите елементи се изучават винаги в контекста на цялото, в смислова взаимовръзка помежду си, а не като отделни граматически или лексикални единици.
6.  Златната пропорция. В Сугестопедията златната пропорция е на първо място при определяне на времетраенето и съотношението на отделните компоненти, което допълнително подпомага процеса на разкриване на резервите на учащите се.
7.  Класическото изкуство и естетиката. Класическото изкуство и естетиката се използват в Сугестопедията като особено ефективни медиатори на неманипулативната комуникативна сугестия поради тяхната способност да излъчват безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от периферни перцепции, незабележими за съзнанието. Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани произведения на класическата музика, песни и арии, литературни произведения, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и др.