DANCE ON MATH
или изкуството да преподаваш математика
Вяра Николова - сугестопедагог, преподавател по математика и ИТ, създател на "Материка"
„ Имало едно време ,има го и сега….
Времето, когато един народ пише своята история и създава значими неща,
Обичам да се скитам по света,
да чувам песните на хората и да слушам техните разкази.
След дълги години странстване, от известно време се намирам в Азия .
Обиколих Непал, Тибет, сега обикалям селата в подножието на планината Хималаи.
Тук още се носи легендата за Авитохол,
който създал Стара България.
Всички тук говорят, че прабългарите са били тайнствен и много силен народ.
Наричали ги „НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО“ .
Народ, който притежавал сила и дълбока мъдрост,
закодирана в най – точния календар на света ,
но някак чуждите народи не могат да открият и вечно търсят онази връзка
за времето и пространството,
закодирана в най – стария български календар. “
Така започва историята на една от темите за работа в класовете по математика за 7 клас .
Целият експеримент, който се провежда в продължение на 5 години има за цел да изследва и установи възможността за въвеждане на сугестопедията като метод за преподаване на материала, залегнал по държавен образователен стандарт за 7 клас. В „Материка“ правим разработки, базирани на метода сугестопедия от 2012 година, като малко по-късно – 2013 година се оформи идеята да бъде направен сугестопедичен учебник по математика, който да следва логиката на сугестопедичния учебник за чужд език, както и методическо ръководство за неговото прилагане.
Темите, които се разглеждат в 7 клас са 7 , като следват хронологията на глобалните теми, залегнали в учебника. Всяка тема е разработена в съответствие с четирите части на един сугестопедичен цикъл – въведение, концертен сеанс, разработки, представяне . В началото на всяка тема може да се направи входящ тест – интервю, който да се даде отново накрая , за да се установи напредъка на всеки участник в процеса.
„Народът на Слънцето“ е тема, която включва информация за исторически факти , които са добре известни или по -малко известни, но описани в различни източници. Тя запознава учениците с артефактите на създаването на Старобългарският календар, който е обявен от ЮНЕСКО за най-точният стар календар на света.
Вплитайки умело междупредметните връзки, в историята е вместен доста важен материал за 7 клас – определение и теорема за симетрала, правоъгълен триъгълник с остър ъгъл от 30 градуса, права и обратна теорема, приложение, теорема за медиана в правоъгълен триъгълник . Изкуството да пресъздадеш сухия математически материал като интересна приказка увеличава в пъти възможността материала да бъде запаметен спонтанно. Когато това е придружено с добра визуализация на обектите – чертежи, анимирани обекти и др., тогава създават и трайни образи и помагат по – лесно да се активират при разработките.
Първата част на презентацията акцентира върху разделянето на небесното пространство на 4 основни точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие. Историята разказва за свързването под 180 градуса на точките и въвежда понятието за симетрала. Разкривайки връзките между небесните светила и свързвайки на пръв поглед несвързани неща, се събужда любопитството към неизвестното и се предоставя възможност на мозъка сам да направи връзки, с които да закодира подадената информация. Симетричността и повтаряемостта на едни същи правила при устройството на небето внушават идеята за строги правила и зависимости, които биха се открили при всяко природно явление, каквото е хода на слънцето през една календарна година .
На преден план се разказва историята създаването и разделянето на небето от положението на Слънцето, на втори план се подава необходимия материал за симетрала – определение, теорема признак, теорема свойство. Така съзнанието е фокусирано върху картината и историята, а подсъзнанието е свободно да попива всички слаби стимули, които се подават в същото време.
В следващата част историята продължава с разказ, който е взаимстван от етнографията и българските традиции – празниците, свързани с хода на слънцето. Тук съм направила малко интерпретация на знанията и информацията, които имах, като съпоставих основните празници като точки на небето . На преден план се подава информация, която съдържа много междупредметни връзки – астрономия, като част от физиката и физичните явления, част от старата история, традициите и различните старобългарски празници, които са доста непознати на децата. На втори план се подава доста голям обем знание – правоъгълен триъгълник, теорема признак и теорема свойство за правоъгълен триъгълник с остър ъгъл от 30, равнобедрен правоъгълен триъгълник и свойствата му, теорема за медиана в правоъгълен триъгълник. Знанието се възприема периферно, тъй като фокуса на съзнанието остава върху своеобразният разказ, който се проектира на екрана.
„ …. Старите българи разделили небето на 4 основни части , всяка от по 91 дни. Така годината според тях се съставяла от 364 дни. Оставал един ден, този ден в който Слънцето завършвало своята обиколка и се скривало за малко преди да започне новият път. И нарекли денят ЕДНАЖДЕН , или ИГНАЖДЕН .Оттогава и до днес хората празнуват ИГНАЖДЕН. След два дни Слънцето застава в една от най-важните си точки - точката на Зимното слънцестоене. Там, където нощта е най – дълга , а денят – най – къс, а сянката , която свърза деня с нощта има едно особено свойство . Свързани, трите части образували прекрасен правоъгълен триъгълник, който никой не можел да обърка. Интересното било, че дължината на сянката имала едно особено свойство – само в тази магична нощ на Зимното слънцестоене дължината на сянката / хипотенузата/ се оказала точно два пъти по -дълга от нощта / катета/ и те били убедени, че това се получавало заради острия ъгъл. .....“
След това се проследява промяната на триъгълник с ъгъл от 30 гр до правоъгълен равнобедрен триъгълник в точката на Пролетното равноденствие , като постепенно се проследяват двата основни празника, които са много важни за старите традиции – Богоявление /Йордановден/ и Сирни заговезни / Прошка/ . През празниците се проследява и промяната на ъглите и дължините на катетите на правоъгълния триъгълник, които постепенно стават равни в точката на Пролетното равноденствие. Следвайки този ход на Слънцето, което спира в определени точки, съответстващи на определени празници, учениците имат възможност да проследят геометричната промяна на елементите и повтаряемостта на зависимостите, които се възприемат парасъзнавано, без акцент върху тях.
Подредени по този начин, се пресъздава красотата на движението на Слънцето около земята за една календарна година, като се дава храна на мозъка да направи сам връзките и да открие строгите геометрични зависимости, като ги свърже с старите български традиции, които имат все още голям смисъл в живота ни. Повечето деца чуват за традициите под тази форма за първи път и свързването им на втори план със материала по математика им дава възможност да направят връзки и заключения, аз които са досещат в момента и за първи път. Така те изследват и запаметяват по -лесно и за много по -кратко време необходимия материал.
Изкуството да преподаваш математика е като танц. В началото плахо следваш задължителните стъпки, понякога са по-трудни, друг път ти се отдават лесно. Но колкото по -добър ставаш , толкова повече изпитваш вдъхновение да усъвършенстваш стъпките , да ги комбинираш по нов начин , да сътвориш нови стъпки докато откриеш своя танц . Децата обичат математиката, обичат да изследват, да се доказват, да любопитстват, да се изказват, да мислят различно и да решават казуси. Обичат да танцуват върху математика , да се забавляват и да правят нещата с радост. Защото какъв е смисъла да преследваме велики неща , ако не изпитваме радостта по пътя на сътворяването им ?
Вяра Николова
математик, сугестопедагог
създател на „Материка“
